Какво дадоха Габрово и габровци за свободата на българите

Габрово дава над 200 опълченци.

С население от 7 000 души Габрово е най-сигурният тил на Шипка.

По време на августовските боеве на Шипка 500 габровци излизат да поправят шосето на прохода.

Над 1000 габровци, включително и деца, носят всекидневно вода на бойците и изнасят ранените, под дъжд от куршуми.

Габровци пекат хляб, шият чорапи, ръкавици и дрехи за бойците, изсичат овощните си дървета за огрев на воюващите.

Габрово превръща в болница най-красивата си сграда – Априловската гимназия.

Габровци помагат с дрехи, храна и грижи за болните и ранените.

Габрово приютява хиляди бежанци от Южна България.

Помощта на габровци

Габровци предоставят сградата на Априловската гимназия за болница по време на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Габровци подпомагат безвъзмездно бежанците от Южна България,  военните и ранените с подслон, храна и дрехи. Габровци предоставят дори сградата на Априловската гимназия за болница. За това разказват кореспондентите и самите военни в своите спомени, публикувани в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010) от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева:

На 9 юли 1877 г. ст.ст. руският военен лекар д-р Павел Песяцки пише: „Като отстъпили тоя дом [сградата на Габровската гимназия – б.н.] за болница, габровците такодже дали кревати, дюшеци, възглавници и покривки; много прости жени дойдоха доброволно да помагат, даже в по-голямо количество, отколкото бяха потребни; госпожите и госпожиците често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино или тютюн и ги раздаваха на ранените, или пък донасяха цветя, които туряха на масите в стъкла с вода между различните лекове и пр., или туряха подглавки на болните; а други принасяха и раздаваха зелени клончета от орехови и черничеви дървета, за да разпъждат досадните мухи; донасяха даже повече възглавници, когато забележваха, че са малко; децата ходеха да разнасят студена вода и даваха всекиму, който им поискаше. “Братушко! Дай малко вода”, каже раненият, и изведнъж няколко деца се спущат при него, за да изпреварят другите; така всякой искаше да угоди и да послужи на болния братушка.”

На 21 юли 1877 г. ст.ст. „болните и ранените” от Трета опълченска дружина „бяха поместени по домовете” на габровци и по думите на Стефан Кисов, “габровчени, трябва да им се отдаде справедливостта, твърде съчуственно се отнасяха не само към болните и ранените, но и към нещастните бежанци, на които с пълна готовност  оказваха своето гостоприемство”.  За помощта на габровци към българските опълченци Кисов допълва: „Днес [22 юли 1877 г. ст.ст. – б.н.] габровчени раздадоха на опълченците от 3-а дружина ризи, долни гащи, чорапи, пешкири, навуща [четвъртити късове от дебел вълнен плат или кожа, с които се увиват краката от стъпалата до коленете при носене на цървули – б.н.] и пр.”

Габровци активно подпомагат руските и българските защитници на Шипка. По спомените на Стефан Кисов на 12 август 1877 г. през нощта той среща много българи, които спят дълбоко покрай пътя в прохода. Това са бежанците от Южна България и „габровчени”, които “с голям риск за живота си дохождаха да носят вода на превързочния пункт – за ранените и за шипченските защитници”. Около спящите габровци има „бурета, бъкели и други съдове за вода”.

Габровското население продължава да подпомага нуждаещите се и през ноември 1877 г.: “те всички твърде съчувствено се отнасяха към бедните бежанци и им помагаха кой с каквото можеше. Но какво можаха да направят те на хиляди нещастници, когато положението на мнозина от самите тях беше не съвсем завидно. Мнозина от габровските жители бяха отдали вече всичко, каквото имаха. […] те снабдиха две казашки сотни с всички долни дрехи; също такива дрехи раздадоха на всичките дружини от българското опълчение”.  Помощта включва и военните болници в града: „когато се откри лазарет [рус., малка болница във военна част – б.н.] за болни и ранени в Габрово, жените донасяха коя каквото имаше. Аз сам чух, когато заведующият лазарета на 14-а дивизия разказваше на една група офицери, в числото на които бях и аз, че габровските граждане нищо не са жалили:

– Всичко донесоха, казваше той. Като започнеш от лъжица и паница, дадоха дори и копринени юргани, възглавници, дюшеци и пр. И всичко носяха сами без принуждение.”

Пълния текст може да откриете в книгата на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010) – в книжарниците „Том 1“ и „Златев“ в Габрово и „Български книжици“ в София. Онлайн – в сайта на „Български книжици“.

Освобождението на Габрово

10 юли е паметна дата за Габрово и габровци – на тази дата нашият град чества своето Освобождение през 1877 г. На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отряда на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с хляб и сол, с много цветя. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровският отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.

Повече за освобождението на Габрово може да прочетете в статията на Габрово Daily ТУК: 10 юли 1877 г. – Освобождението на Габрово

Шипченската епопея

Защитата на „Орлово гнездо“, художник Алексей Попов

Дните на август 1877 г. за габровци и за всички българи остават в историческата ни памет като Шипченска епопея. Особено критичен от боевете на Шипка е 11 (нов стил 23) август 1877 г. Вазовата ода „Опълченците на Шипка” е една от най-възторжената прослава на героизма на българските опълченци. Чрез стихотворението той пресъздава върховният момент от шипченските боеве, уточнено и чрез подзаглавието му „11 август 1877 г.”. Подробности може да откриете в статиите на Габрово Daily ТУК: 21 август 1877 г. – започват августовските боеве на Шипка| Памет за Шипченската епопея

Паметникът на свободата

Откриване на Паметник на свободата на Шипка, 1934 г. Снимка: Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“

На 26 август 1934 г. десетки хиляди българи присъстват на откриването на най-българския паметник – Паметника на свободата на Шипка (връх Свети Никола). Присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев. Проектът за паметника е на архитекта Атанас Донков от Габрово и скулптора Александър Андреев от Ловеч. Подробности може да откриете в статията на Габрово Daily ТУК: 26 август 1934 г. – откриват Паметника на свободата на Шипка.

Съдбата на опълченците след Освобождението

Опълченци от Габрово. Източник: shipka.gb.government.bg

Пенчо Недков Сватов от Габрово е един от опълченците, който доживява почти век. Роден в Османската империя, бил се на Шипка за свободата ни, живял в царска България и починал през 1947 г. в Народна република България. Любопитен момент от неговата съдба научаваме от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов”, част от историческата поредица на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово – живият град“. „Добър, мил старец, истински родолюбец беше Пенчо Свата. В последно време дядо Пенчо изнемогваше материално, защото беше останал с бабичката си само на опълченската си пенсия“, пише в спомените си д-р Вапцов. Прочетете целия откъс, посветен на опълченеца Пенчо Сватов, в историческия сайт Сторник ТУК: Съдбата на един български опълченец след Освобождението

Бележка на „Онлайн музей на Габрово“. В тази страница са използвани следните източници: историческа поредица „Габрово – живият град“; Онлайн енциклопедия Габрово gabrovowiki.com; исторически сайт stornik.org; Габрово Daily. Иконки: Smashicons from www.flaticon.com

Страницата ще бъде периодично обновявана с ново мултимедийно съдържание. Ако разполагате с интересни източници за Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченци от Габрово, Паметника на свободата на Шипка или други паметни места, събития и хора, свързани с периода, пишете ни на info@gabrovomuseum.bg или във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.

ПОСЛЕДВАЙ ВЪВ FACEBOOK

Стани фен на първата и най-голямата историческа страница за Габрово във Facebook – „Габрово – живият град“

ИСТОРИЯТА В ГАБРОВО DAILY

Един от приоритетите на онлайн медията Габрово Daily е историческата рубрика. Не пропускай статиите за миналото на Габрово.

ПРОВЕРИ В GABROVOWIKI

Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki от 2013 г. разказва за Габрово и габровци със статии в няколко големи тематични категории по модела на световната енциклопедия Wikipedia.

 

СТОРНИК – ТЪРСАЧИ НА ИСТОРИИ, СПОМЕНИ, ОБИЧАИ, СТАРИ ДУМИ И РОДОВЕ

Заповядайте в историческия сайт за лични, семейни, родови и селищни истории, обичаи, вярвания и стари думи stornik.org.

Добре дошли сте да споделите спомен от миналото – може да го направите на електронната поща info@stornik.org или във Фейсбук групата „Имало едно време в България“

  •  
  •  
  •  
  •  
  •